От няколко месеца си мисля защо има толкова малко български блогове. Технологията отговаря на специфичните изисквания на нас, българите: безплатна, лесна за ползване, дори съвместима с екзотичната ни азбука.

Пречката е това, че българското уеб пространство е бедно откъм истинско съдържание. Ако го претеглим като количество, 99% от мегабайтите са пиратски филми, музика и софтуер. Ако имаш под ръка 3000 филма, трудно ще се мотивираш да седнеш да пишеш. Малцина ще те четат. Сори, ама не си по-интересен от безплатния Холивуд отсреща.

70% от Дир-а (учудващо, най-посещавания български сайт) е тъпкан с безсмислени промоции. Повечето форуми са абсурдни (и посвоему смешни). Повечето медии нямат онлайн версии, а тези, които имат, лично мен ме отвращават с архитектурата си, атакуващите банери и безпочвените претенции за регистрация.

Блоговете са коментарен тип медиа. Едни коментират какво се случва с автора им. Други коментират новини. Трети – продукти. Четвърти коментират коментари. Блоговете се хранят с „истинско“ съдържание; те са слой над него. След като в българското уеб пространство то е оскъдно, у нас няма плодородна почва, на която да поникнат. Българските блогове са зародиши, които си плуват в яйца без белтък.

„Вносът“ на съдържание не е ефективен. Да сложиш линк към Wired или японски продукт от далечното бъдеще е сухо. Все едно да пишеш за северното сияние: „Знаете ли, в Швеция има северно сияние, изглежда ей така, адски е красиво, но няма как да го видим тук.“

Какво се прави в такъв случай? Създава се.

Например: Не знам български блог, посветен на кино ревюта. В София има средно 9 кино премиери на месец. Ако 10 любители на киното, спретнат един блог с качествени ревюта (не рекламни бозички), гарантирам, че след 6 месеца всеки с достъп до интернет ще си избира какво да гледа по него. Нищо не струва да се направи кино блог, в който 10 души да гледат по 1 филм месечно, да пишат за него и да оставят други да коментират. Подобно дело е прекрасна инвестиция за авторите. След време повечето мести списания ще са навити те да пишат за тях и ще им плащат хонорари.

По-добре е да създадеш нещо, вместо да коментираш две други.
Блогването е създаване. То е и упражнение за авторите да пишат по-добре. Но писането е друга тема. Като начало трябва да създадем основата и да я прикрепим с тиксо към нищото.

Петък вечер. Бях забравил колко забавна е тази игра.

Не се интересувам от футбол, но предполагайки кои ще са финалисти в Португалия, мисля че такава щампа на тениска ще е актуална през лятото.

Дръпнете логата на Kappa, Fila, Lotto, Adidas, Nike, Puma, Reebok и Diadora във векторен формат и направете вашите летни тениски. Обещавам да публикувам резултатите тук, или където Вие сметнете, че е най-уместно.

Сутринта си изцедих сок от един портокал и един лимон. След като го изпих, хвърлих пластмасовата, несгъваема сламка вертикално в кошчето. Застана абсолютно права, без да се опира до нищо.

Ежедневно сме обградени от толкова неща, които иначе се случват едно-на-милион, че ако ги имаме в предвид всичките, вероятността да сме свидетели на някое от тях всяка седмица е адски висока.

Като прегледах пак законите на Окъм и Ханлон, реших, че нищо гениално не съм открил…

Japanese dogs don’t go „woof-woof“ they go „wan-wan“. And cats go „nya-nya“.

Pension City – табела, която пълно описва старата
част на града.

Само Бог разбира вашите грижи по-добре от нас – извинение от общината за ремонта на Св. Стефан, огромна готическа катедрала …

… докато представите на децата за нея са оградени от надписи
Billa …

… a машините вътре ти продават религиозни артикули.

Витрина на магазин за бременни.

44-ти експонат от музея на Фройд – илюстрация от книгата му
Uber Cocain. В нея той изследва как този алкалоид влияе върху войници.

„Отвлечен“ пътен знак близо до пощата.

Контейнери срещу химическия факултет на техническия университет.

DJ Electric Indigo в клуб Electric Hotel.

Църква в Neue Donau от архитект, който скоро ще издиря.

Жена, участваща в рекламни снимки.

Жилищни сгради.

Жена, поседнала да работи (или седнала да поработи) в Donau Park.

Бънджи скачач в края на полета си.

Без коментар.

„Нормалните“ жени са новите модели.
Пипомнете си и последната рекламна кампания на сапуните Dove.

Горния линк е от колонката на Poynter Institute, където, странно защо, беше влязъл в секцията „феминизъм“. Явно част от борбата на феминистките е да се показват реални жени, не модели. Тогава къде остава красотата?

Не публикувам още поне пет въпроса по тази тема, които се въртят в главата ми.

Agitka.net & pripek.com are available!

A survey by a Swiss messaging services provider claims that nearly 10% of people broken up with their siginificant other via text message.

45% of women surveyed admitted snooping around on their partner’s cellphone to see who had been texting them.

Линк!

-> © <-

Мартин (в ляво) е новия ми приятел за уикенда. Обича да ме акакува малко под капачката на коляното с 5-сантиметровите си рогца. Планирано е да загине около 24-ти май. Не мисля да ям никакво ярешко по това време.