От няколко месеца си мисля защо има толкова малко български блогове. Технологията отговаря на специфичните изисквания на нас, българите: безплатна, лесна за ползване, дори съвместима с екзотичната ни азбука.
Пречката е това, че българското уеб пространство е бедно откъм истинско съдържание. Ако го претеглим като количество, 99% от мегабайтите са пиратски филми, музика и софтуер. Ако имаш под ръка 3000 филма, трудно ще се мотивираш да седнеш да пишеш. Малцина ще те четат. Сори, ама не си по-интересен от безплатния Холивуд отсреща.
70% от Дир-а (учудващо, най-посещавания български сайт) е тъпкан с безсмислени промоции. Повечето форуми са абсурдни (и посвоему смешни). Повечето медии нямат онлайн версии, а тези, които имат, лично мен ме отвращават с архитектурата си, атакуващите банери и безпочвените претенции за регистрация.
Блоговете са коментарен тип медиа. Едни коментират какво се случва с автора им. Други коментират новини. Трети – продукти. Четвърти коментират коментари. Блоговете се хранят с „истинско“ съдържание; те са слой над него. След като в българското уеб пространство то е оскъдно, у нас няма плодородна почва, на която да поникнат. Българските блогове са зародиши, които си плуват в яйца без белтък.
„Вносът“ на съдържание не е ефективен. Да сложиш линк към Wired или японски продукт от далечното бъдеще е сухо. Все едно да пишеш за северното сияние: „Знаете ли, в Швеция има северно сияние, изглежда ей така, адски е красиво, но няма как да го видим тук.“
Какво се прави в такъв случай? Създава се.
Например: Не знам български блог, посветен на кино ревюта. В София има средно 9 кино премиери на месец. Ако 10 любители на киното, спретнат един блог с качествени ревюта (не рекламни бозички), гарантирам, че след 6 месеца всеки с достъп до интернет ще си избира какво да гледа по него. Нищо не струва да се направи кино блог, в който 10 души да гледат по 1 филм месечно, да пишат за него и да оставят други да коментират. Подобно дело е прекрасна инвестиция за авторите. След време повечето мести списания ще са навити те да пишат за тях и ще им плащат хонорари.
По-добре е да създадеш нещо, вместо да коментираш две други.
Блогването е създаване. То е и упражнение за авторите да пишат по-добре. Но писането е друга тема. Като начало трябва да създадем основата и да я прикрепим с тиксо към нищото.