Любезни читатели,

Вярвам, че не сте от онзи тип хора, който си купуват 168 часа.

Но ако сте попаднали на тази страница от вчерашния брой, тя вероятно е породила няколко въпроса в главата ви.

Слушайте случката.

Малко след писмото ми до Станишев, телефонът на работата ми звънна и ме потърси някакъв редактор, който помоли да го използват, за да направят колаж с премиера, защото така със сигурност то е щяло да стигне до него.

Аз казах: Не, благодаря ви, не желая, дори съм против. Идеята на тези писма е човекът Х пита институцията Z в ролята си на гражданин и следи резултата. Аз работя за медиа и ако исках медийна подкрепа, щях да си я издействам.

Редакторът каза ОК и затвори.

Седмица по-късно, след като продължавах да се радвам, че БСП ми отговориха, аз виждам това.

Което а) е против волята ми б) не е смешно и в) е невярно. И не спазва условията за ползване на съдържание от този сайт.

Аз не съм музикален критик. Никога не съм бил. Не знам как им е хрумнало да напишат подобно нещо. Със същият успех можеше да сложат и тъкач. 168 часа знаеха къде работя, но не написаха истината, защото, предполагам, работя за конкурентна медиа.

Реших да им пиша email с право на отговор, но се оказа, че вестникът им няма уеб сайт. Няма дори проста страничка с контакти.

Оставям изводите на вас.

И имайте едно наум, че ако в личния ви сайт публикувате рисунка на хвърчило, другаде може да излезе като куче, а вие да сте описани като балетист. Или гъбка.